35. Развръзката на Северната епопея

И така, да припомним, че точно на заминаване от Териберка, колата се поврежда драматично и не може изобщо да вдигне над 20 км/ч и да качи баира пред селото; трима от нас летят на следващата сутрин, но Гого трябва да хване самолета от летището на Мурманск на 130 км от тук след малко повече от три часа...

Проблем!

Още докато колата се мъчи на нищожния хълм, решавам,

Стопаджии зад полярния кръг

че в такъв кризисен момент е време да се вземе решение и то трябва първо да адресира най-належащият проблем, а именно човека дето трябва да бъде качен на самолет. Аз вече съм измислил какво трябва да се направи и това, че сме точно на изхода на селцето помага много. Решавам аз и Гого да слезем там и да опитаме да спрем кола на автостоп да качи Гого до Мурманск; в това време Жоро и Теодор ще се върнат обратно в селото, да опитат да оправят проблема или да намерят някой, който би могъл да помогне. И така, следва леко притеснена и припряна раздяла с Гого (аз смятам да го кача на кола и да се върна после) и двамата се качват на бракмата и потеглят с пълзене обратно към селцето, а аз и Гого оставаме да чакаме на студа до един съборен железен стълб за далекопровод.

Колите изглеждат редки, защото покрай студа на човек му се струва, че минава много време; всъщност обаче има по около една кола на всеки две минути и това ми дава добра надежда за Гоговото спасение. Друго хубаво е, че се виждат доста надалеч и в двете посоки от които могат да дойдат. Две-три коли са твърде пълни, една отива само наблизко (но все пак спира да си поговори с нас) и две-три профучават нахално с висока скорост. Накрая след около петнайсет минути осмата кола спира, обясняваме проблема и една приятна местна двойка качва Гого и потеглят. Махам му за последно и с чувството на решена първоначална криза доволно и безгрижно потеглям към селото, за да видя какво са свършили другите.

В това време Жоро и Теодор пристигат обратно на центъра на селцето. Те бързо разпределят своите задачки - Теодор започва да мисли за оправянето на колата, а Жоро - да се оглежда за помощ и да говори с местните. Разказът на Теодор за проблема следва в наклонени букви: Първият извод е, че повредата е в някаква електроника за 4х4 или ESP или буксуване или антибуксуване или нещо друго което би се активирало когато колата прибуксува и светна лампичка

Гадната лампа

Аз познавам долния символ и него не би трябвало да го има на тая кола изобщо, защото той е за дизели и не свети докато двигателят работи, а ние бяхме с бензин. Гугълвах, оказа се че лампичката е за Glow Plug/Electronic Fault Lamp В тази бензинова дачия се ползва само второто значение, което е горният символ явно. Предполагам, че някаква защита която да ти пречи да караш колата с прецакано електронно управление на 4х4/ESP/нещосидруго което се е преебало, блокира скоростната кутия да стои само на първа, ограничи силно мощността на двигателя и промени цялостно режима му на работа, накара съединителя едва да захапва, така че колата даже не можеше да избоксува в в 4 см пясък в които беше потънала. В това време Жоро отива в магазина, защото това е социалният център на селцето. Продавачката не може да помогне лично, но ги съветва да намерят някой си Павел в къщичка наблизо. И тъй, изведнъж двамата се озовават в някакъв осмърдян миниатюрен вход, където да чукат на някаква врата с цел да намерят Павел, докато в това време Теодор гугълва символи на телефон с опасно изтичаща всеки момент батерия. Павел обаче го няма...или спи. Следва виждане на друг дъстър и скачане при него да търсим хора които може би знаят какво значат лампите (Жоро) или имат ключе за клемите на акумулатор (аз). Заговорени са и един куп хора, които съчувстват или мислят как може да се помогне. В крайна сметка Теодор взима мерки: Смяна на предно/блокировка на диференциалите/авто 4х4 не помогна. Не помня дали изключвах ESP-то; ако не съм - тъпо, можело е да реши проблема, ама не се сетих; ако да - не е помогнало. Тя и на равно без пясък не искаше да тръгва много и сервоусилвателят на спирачките също беше спрял или силно намалял, което е МНОГО странно, щото не знам коя защита от глупости ти прецаква спирачките за да не правиш глупости. Алтернативно - може повредата да е била в управлението на спирачките и защитата да е била да не засилим със 120 с тия спирачки...ама спирачки не се чупят толкова лесно.Колата вървеше най-бързо и имаше най-голяма мощност назад. Веднага щом гугълнах картинката и разбрах че казва че има електронна грешка исках да откачим акумулатора,за да рестартираме всичко,ама нямахме инструменти. И "ремонтът" беше след половин час глупости да се сетя че да се махат бушоните е като да спреш тока, което е непростимо дълго време да загрея тая работа и в първата серия неща които търгахме с Жоро от таблото бяха най-големите и шарени бушони+релета. и някое от тях свърши работа!

И тъй, аз тъкмо пристигам весел в селцето и гледам - дъстърът се задава срещу мен и по всичко личи - се движи нормално. Всички са щастливи, макар и да е отнело само половин час общо, цялото приключение беше доста притеснително. Жоро предлага да настигнем Гого и да си го вземем обратно, за да го закараме. Теодор приема идеята много присърце и натиска колата, която доскоро не му се подчиняваше - до краен предел; имам чувството, че иска да и го върне. И така, фучим си ние по черния път с огромна скорост, все едно сме на рали, а зад нас сред тундрата се вдига облак прах. Жоро разменя симкарти за да успее да се свърже с Гого; тъкмо е успял и настигаме колата пред нас. Здрависване с хората и хоп - Гогото пак си е при нас. Двойката била млади мурманци, които за пръв път решили да се разходят до Териберка и

Заслужена гордост!

затова всичко им било интересно, дори спирали да снимат някакви неща по пътя. Явно спешността на Гоговото бързане не им се е отразило много и той е доста благодарен задето го настигнахме, защото с тая бавна скорост не е ясно дали е щял да стигне навреме. Ние продължаваме с

Естебан, детето на слънцето отново е с нас!

ралито, но в колата цари лудо веселие. Теодор повтаря "Аве счупи се колата в Териберка ве" а Жоро "Колко да е лудо това". Аз пък отбелязвам, че реално погледнато, като се сблъскахме с криза всички много сериозно се заехме с нея и 15 минути след началото - единият беше качен на стоп от другия, третият беше вдигнал на крака цялото село, а четвъртият беше наполовина измислил решение; половин час след началото на кризата тя вече беше разрешена, въобще на тая криза ние направо и разказахме играта. Доволен съм от нас, от тоя ден, от това, че ни се случи абсурд на края на света, от нашите умения и от това, че когато сме на път - ние сме безкрайно могъщи и нищо не може да ни се опре! Даже слънцето се показва измежду облаците да ни поздрави и да се усмихне на смелите пътешественици.

Летище Мурманск

Когато на човек му е хубаво на душата, разстоянията са

За нас беше чест!

къси, а времето минава неусетно. Ралито изведнъж приключва на летището на Мурманск. То е ситно, грозновато и яркосиньо. Въпреки, че изпращаме Гого, настроението остава доста хубаво и всички обикалят магазинчетата из малкото летище, за да насъберат сувенири - в града ще сме после в неделя вечер а сутринта се махаме толкова рано, че магазините тук едва ли ще са отворили. Взимам си картички и една сладка бяла мечка с надпис МУРМАНСК на Елито и магнитче за хладилника, да ми напомня винаги за тоя чуден ден накрая на света (А и някак си, хладилникът е много подходящо място да има Мурманско магнитче). Все пак трябва да върнем колата до 19 часа, а то вече наближава, затова си взимаме поредното и вече последно сбогом с Гого и потегляме наобратно към града. Вечерната ни разходка обаче ще бъде в следващата глава.