18. В страната на чувашите

По пладне пристигаме в Чебоксари, столицата на република Чувашия. Возили сме се в кола почти четири часа без прекъсване и първата нужда е тоалетната, в търсене на такава паркираме в редица от коли в сянката на някаква сграда близко до реката, от южната страна на малкото заливче край което е градът; тоалетната е малко забутана, но все пак я има и значително ни облекчава по-нататъшното разглеждане. На излизане от нея обаче забелязваме, че там, където бяхме паркирали е останала само нашата кола, а полицаи глобяват друг автомобил точно отпред. Има известни притеснения дали ни точат ножа и на нас; Теодор и Жоро дават вид, че мислят че това е просто съвпадение, обаче се забавяме край колата достатъчно, за да ни види полицая и да ни извика; ще се глобяваме май, защото сме паркирали на тротоара. В наша защита... тротоарът е широк десет метра и очевидно се използува за паркинг от всички други, но все пак сме в нарушение и чинно се готвим да си даваме документите и да плащаме глоба. Жоро, който е карал последен - дава книжка. Полицаят пита за превод на руски и ние му казваме, че нашата книжка е на два езика, единият - руски. Това много размеква твърдата и враждебна фасада на полицайчето и разговорът става значително по-малко агресивен; същевременно повдига интересен въпрос, ако книжката не беше българска, какво се прави? А какво се прави ако тръгнат да те глобяват в Иран или Китай, където нашата азбука не е спасителна? Колегата му в колата вади разните формуляри и започва да пише, междувременно се изяснява, че глобата е на стойност 13 евро и аз започвам да се притеснявам далеч повече, затова колко точно време ще ни изгуби случката, отколкото за проблемите ни със закона и тежестта на глобата върху плещите ни. Полицаят ни разпитва какви сме, защо сме дошли и прочее нормални неща, ние седим и чинно гледаме виновно в краката си, докато обясняваме как сме тук за да видим чудесата на прекрасната Чувашия и сме спрели тук, защото за пръв път сме в града; в това време колегата му пуфти, че нещо е много сложно да ни напишат глоба с тия чужди книжки и коли под наем; всичко очаквано завършва с - "Айде бягайте, паркингът е от другата страна!".

Доволни паркираме пак на огромния празен паркинг; въпреки че темата на дискусията ни е разминалата ни се глоба, Гого не пропуска да забележи че чертите между полетата на паркинга завършват с чувашки традиционен мотив - приятно малко ефектче, посрещащо ни в републичката редом с благосклонния полицай. Имаме около час в този градец и прилежащата му република; тръгваме по големия мост към центъра, който е от другата страна на малкия залив (устие на мъничка река). Това не е точно мост, по-скоро наземна рампа между заливчето и Волга, под която все пак е допуснато изтичане на водата. Докато вървим по рампата изказвам теорията, че дори да ни бяха глобили, руската полиция не би имала никакъв начин да ни накара да си платим глобата след като си заминем оттук и може би затова ни пуснаха. Гого вижда катинарчета

Чебоксари, Калифорния

по парапета и възмутено крещи "Нее, моля ви не започвайте да закачвате катинари и по Волга!" - вероятно като един жител на Париж доста му е омръзнало от катинари по мостовете навсякъде из град; Венко пък, решава че това възмущение е перфектния момент да разкаже, как той и Ира си закачили катинарче на Епископския мост в Париж, но като отишъл да го търси - били махнати всички. Нищо, нашият романтик още си пази ключето, все едно ще си намери катинарчето някога. Теодор пък цикли, как по закон сега трябва да си вади книжка в Германия и ако я извади в България, трябва да подпише декларация с невярно съдържание, че живее там - а той не обича да не спазва законите и да подписва такава, но пък книжката на два езика току що се оказа доста полезна. Гого пък е избягал от Венковата ода за катинара като символ на вечната любов и е открил огромен бял каменен надпис на два езика "Чебоксари-Шупашкар" в зелената тревичка на рампата; докато посяда върху Ч-то, констатира че Чувашия и Калифорния доста си приличат, визирайки вероятно

Центърът на Чебоксари

Холивудския бял надпис (макар че това е Гого, може да визира някой мъх или пък шума с който думите му отекват в тревата или знам ли какво). Някой забелязва, че досега не сме срещнали много чуваши, чиито леки, едва-загатнати монголоидни черти доста се отличават от тия на руснаците. Все пак докато ни глобяваха минаха две лели зад нас, Теодор си спомня, че и жената на входа на тоалетната била чувашка, но общата констатация е, че никак не е пълно с хората дали името си на републиката наоколо. Обяснявам, че чувашите са по-малко от половината хора в собствената си република (което, между другото се оказва пълна лъжа, 67% са) и че както обикновено в такива случаи (баски и прочее) - селското население е изцяло от тях, докато градското е доста по-пълно със завоевателите. Гого предлага да спрем на заминаване и в някое село, "да видим юртите" и ми казва, вероятно заради лекцията "Учителко любима, подавам ти ръка, моята чувашка ръка!". (предавам тоя разговор, защото го имаше, но в последствие се оказва, че и чувашите се срещат доста често, и заключенията ни направени само след 5 минути в града са доста погрешни). Интересно народче са чувашите - тюркски език, православна религия (която, между другото, ги е спасила от сливане с татарите),  леко монголоидни и същевременно - често светлооки хора, чиито произход остава мистерия, но най-вероятно са някакви роднини на волжските българи. Дори името им "чуваши" има неизвестна етимология с множество теории. Шупашкар пък - чувашкото име на Чебоксари - означава на техния език - крепостта на чувашите.

Пристигаме на главния крайречен Червен площадец на града. Доста е горещо, пече жарко и вятърът е доста слаб; наоколо ни пък има доста празен лунапарк, разположен пред внушителната колонада на Националния музей, който понастоящем е в ремонт и има багер точно под колоните. Под звуците на руската естрада, Гого е възмутен от това колко грозни са батутите и надуваемите замъци наоколо ни, но това вероятно е защото наш Гого страда от коулрофобия - фобия от клоуни, а тук усмихнатите надуваеми клоуни са на ъгъла на всеки батут и наистина създават леко некомфортно усещане, което все пак мож да е заради напълно пустия увеселителен парк. Някак неусетно всички пак са огладнели и се мисли за храна, нямам представа защо тия хора искат да ядат толкова много и защо отделят толкова от времето си на пътешествие за такива прозаични занимания, но все пак съм длъжен да се съобразя. Хмм...всъщност не съм! Жоро заявява, че няма намерение да разглежда много и предпочита да си похапнат едни апетитни шашлици и бързичко правим план, в който тези, дето искат да ядат ще си останат тук, а аз и Венко ще ходим да разглеждаме града през остатъка от краткото си време тука. Взимам си отново един сладолед за обед и тръгваме с него нагоре по централната пешеходна уличка. Тя е малко стъпаловидна, с приятни плочки със същия традиционен мотив (има го и на знамето) и по един ред традиционни будки с "традиционни сувенири" от всяка страна. Взимам на Елито сладка глинена котка от една будка и обяснявам на Венко как тия републики са ми много симпатични, но...им има нещо. "Нереални

Остап и Дванадесетия стол

са" - е отговорът му, и веднага осъзнавам, че е точно думата дето търсех - играят си тука чувашите на република, със своите символчета и сувенирчета, със знаменца и табелки на два езика и прочее, докато всъщност си ги управляват руснаците и е пълно с руснаци навсякъде и градът изглежда досущ като всеки руски град. Наричам ги ирландски изпълнения - както в Ирландия се акцентира на келтското наследство, език и култура много повече, отколкото културата на самите хора предполага, така е и тука; но докато в Ирландия ми се струва сладко, защото обичам келтски неща и те са древни и интересни, то тука е просто сякаш наужким. Накрая на пешеходната улица се натъкваме на прекрасен паметник, в който отдалече се познават Остап Бендер и Воробянинов, които се подпират на един от Столовете. Венко, на който книгата му е много любима веднага държи да се фотографира с тях и мазния му мустак напомня този на Остап, жалко че изражението е доста повече като на Воробянинов. Има и табелка къде Надежда Крупская е произнесла реч някога. Вървим нагоре към другия голям площад, с паметника на Ленин и Парламента на Чувашия и разказвам на Венко за какво сме видели в Москва преди той да дойде; той пък ми разказва как се скъсал от вървене до Университета като бил там преди години и много се уморил. На Ленин не се спираме задълго, защото на заминаване ще минем оттук за вездесъщата колективна снимка с другаря; вместо това пресичаме гората зад него и се озоваваме на паркинга пред ярко-оранжевия парламент. Наоколо ни е пълно с министерства, тука сме на центъра на една малка псевдо-държавица и той е представителен и хубав, макар и не особено уникален.

Парламентът с цвят на праскова. Или портокал?

На връщане към Червения площад (сериозно ли не можаха да му измислят някое чувашко име?) Венко ме пита шокират ли ме неговите безкрайни любовни истории. Казвам му, че нищо, което той казва не може да ме шокира, да не се притеснява - даже са забавни и той ме възнаграждава с още една-две от тях.  По втория мост (който всъщност е доста по-стар от рампата от преди час, защото нея я няма на повечето карти на града онлайн), си говорим за един наш познат, който се оказва, че бил ходил в Нова Зеландия и се чудим ние кога ще

Мамицата на Чувашия

 отидем там. Заливчето под нас също е пълно с нафта, явно замърсяването на водата е често срещана в крайволжските райони. В това време се обаждат другите и дават индикация, че са при Ленин, да вземем колата и да ги съберем оттам; това изглежда като импровизирано решение, но явно всички добре са съобразили, че това вероятно ще стане и ключа за колата е у Венко; изненадан съм. Най после сме при майката-покровителка на Чувашия. Тя е млада и стройна (за разлика от бъдещите майки на други нации, които няма да назовавам сега; интересно дали след 20 години като прочитам това, ще се сетя какво съм имал предвид), разперила ръце на висок пиадестал над заливчето и града. Построена е през 2003 и е висока цели 46 метра, от които над 30 са в пиадестала. На бетона пише че децата и са благословени да живеят в мир и любов, естествено на два езика. Облечена е в традиционна носия с капа и има плитки, ама другите вече ни чакат, затова се завъртаме само закратко край мамата и обираме крушоните.

 Хубавеца

При Ленин другите ни посрещат из гората; не е ясно какво са правили, но Гого подозрително си

Тук не се забравя в коя република си...

закопчава колана. Теодор пък нещо мрънка, че седнал някъде дето Гого бил изцапал с лепкаво... Гого е мазен и лепкав и пипа всички, не питам защо и с какво. Шишовете били чудесни и всички са много доволни - аз пък видях един приятен градец, така че не се оплаквам. Ленин пък крачи уверено напред, което прави статуята му доста по-раздвижена и одухотворена от повечето други. Спряли сме обаче на невероятно забранено място и за да не се повторят приключенията ни от пристигането се щракваме бързо с любимеца и потегляме към Свияжск и Казан триейки се от нещо мазно и лепкаво. Ще кара Джанис. А, какво, коя е Джанис, изпуснал/а ли съм нещо? Ще разберем след няколко глави...