27. Градът на руската древност и история, пирожки , църкви и реки

Пристигаме на летище Пулково край Петербург в някакъв престъпно ранен час, започващ с шестица. За тази нощ ни се събира под час и половина сън, та не сме особено адекватни. Жоро приказва някакви неща докато си чака чантата, Гого заспива на пейка, а Теодор дори не знам какво прави... защото главният симптом на пълното изтощение у мен е много особен - спира да ме интересува какво става наоколо. Ама дали светът пропада, дали съм на прекрасно място или на ужасно - емоциите ми са заспали и въобще не ми пука. Затова, в такива случаи е добре да имам ясен предварителен план; планът може да се следва успешно и без да те интересува много какъв е и защо е такъв - Вихрен от бъдещето ще бъде благодарен на Вихрен от миналото за плана, въпреки, че Вихрен в настоящето изобщо не го касаят тия неща. В случая, планът ми казва, че 45 минути след кацането ни аз трябва да съм покачен на влака от Петербург за Велики Новгород (да не се бърка с Нижния), докато другите отиват в хотела с ранно настаняване да си отспиват. Трябва да се хване такси, не че ме интересува особено. Тук се проявява едно от най-чудесните качества на това да пътуваш със сериозни хора, а именно - мога да си почина от мислене и бутане; дори когато съм напълно неадекватен или дори немотивиран, все ще се намери някой друг, който да е с акъла си, и примерно - да намери къде се поръчват таксита, да поръча едно и да го разпознае на огромните паркинги сред всички други, да ни натовари вътре и да каже на шофьора къде отиваме. И досега не знам кой е бил тоя някой, ама не ме интересува, важното е, че на всичките хора може да се разчита точно толкова, колкото и те могат да разчитат на водача си в повечето други ситуации.

Возим се в таксито и незаинтересованото ми око забелязва, че вероятно ще изтърва влака, не че това ме касае - билетът струваше 2 евро онлайн, пък и сигурно ще има някоя маршрутка. А и да пропусна Новгород и да се наспя с другарите може би няма да е чак толкова ужасно, колкото би изглеждало на ония мизерници Бъдещия и Миналия Вихрен. Гого тържествено ме информира, че колкото и да би искал, няма да дойде с мен до Новгород, защото...нещо си, кой ли го слуша. Гого проявяваше желание да идва с мен предварително, но аз си знаех, че след безсънната нощ няма да дойде - и аз можеше да не тръгна ако нямах предварителен план и билет, но поне Миналия Вихрен е предвидил как да ме излъже; как да не го мрази човек тоя! Таксито пристига на Московската гара точно две минути преди влакът ми да тръгне и все пак вкарвам малко заблудено тичане в името на хващането му. Без да се напрягам особено и разчитайки главно на това, че като не ти пука дали нещо ще стане - то обикновено става както трябва - намирам новичкото червено влакче и се пъхам точно 30 секунди преди той да потегли от гарата. Специално съм си избрал местенце до прозореца, да се наслаждавам на пътуването с влак из Северната руска шир и дори съм обмислил от коя страна е по-интересно. Къде ти - заспивам на седалката за по-малко време, отколкото е нужно на вас да прочетете това изречение и се събуждам телепортиран в Новгород по моя оценка около 10 секунди след това, какви ти три часа.

Бавно изпълзявам навън в сутрешното приятно слънчице. Една беличка гара, забързани хора тичат насам-натам,

Ленин и Бъгс Бъни

а аз не съм сигурен къде съм и какво правя там. Все пак има два признака по които се познава, че съм спал три часа - първо, започва леко да ми пука за околността ми и второ - усеща се глад. Като един добър турист дето все пак бърза да се прибере следобеда за балет в Петербург, отивам първо на автогарата, да се допитам кога има автобуси наобратно (влак има само един сутрин и един вечер, с него бих изтървал балета). Откривам, че автобусите са няколко и всичките около 1-1.30 следобеда, значи имам три часа за хубавия град и е време да се размърдам. Награбвам четири различни вида пирожки от пирожкарницата пред гарите и тръгвам към Кремъла по приятни улици с много дървета и сянка. Пирожките са...ужасни, три от четирите биват захвърлени малко след средата и за съжаление - мисля, че гадостта е сред главните характеристики на продукта, защото от няколко десетки пирожки дето изяждам в Русия, най-хубавите бяха просто поносими на вкус. И ето ме на голям и хубав площад, с представително кметство от едната страна, музей от другата и паметник на Ленин съжителстващ с увеселителен парк от третата. Вече съм виждал достатъчно Иличи, за да знам, че тоя палемтник не е направен на ръба на полукръглия площад и по-вероятно е бил преместен там, за да не се набива на твърде много очи по средата; все пак комбинацията от замислен Ленин и пързалка-батут налазена от изключително-грозен надуваем Бъгс Бъни на върха е отлична.

Приятна градинка с цветя, улични търговци на сладки и солени нещица, Новгород прави много приятно впечатление на чудесен, гостоприемен град. И ето я огромната порта в червената стена на Кремъла. Новгородският Кремъл, наричан по тия краища Детинец (все пак Кремъл е онова в гадната завоевателска Москва) е продълговат и тесен, разположен на западния бряг на река Волхов; цялата му крепостна стена с високи кулички обаче е запазена. Влизайки тържествено се чувствам като едно време - обикалям сам  и откривам старинните градове на Европа, само че откак открих повечето - тръпката от преживяването

Кремълът, наричан още Детинец

стана по-рядка и по-добре оценена. А Новгород е люлката на Русия и нейната цивилизация. Тук е установил държавата си легендарният Рюрик, тук е направил крепостта си, докато Москва и Киев са били просто селца. По време на Киевската Рус, тук е седял престолонаследника на голямата държава, а често и княз с еднаква власт с онзи в Киев. През 12 век князете са отхвърлени и Новгород става република, търгуваща с Швеция и ханзата. АЛександър Невски е избран за княз именно от въпросната република, която си е избирала князе когато има война, за да водят армията; Двете му решителни победи - над шведите и над тевтонците/ливонците не му дават пълна власт, защото той е там само заради войната. Просперитетът продължава чак до края на 15-ти век, когато Московското княжество става твърде силно и извива ръцете на Новгород, понеже тука има гора и блато, а край Москва - жито. И може би е добре, че Новгород губи важния си статус в по-съвременната руска история, защото съвсем нищо нямаше да остане от стария град; и сега немците са се погрижили добре да срутят всичко, но поне Кремъл и църкви има.

Кремълът е тесничък и виждам другата голяма порта с моста над реката недалеч пред мен. Помежду ни е само

Часовникова кула

големият паметник на хилядолетието на руската държава, на който ще се спра на излизане, първата ми работа е да се завра в северната половинка на Кремъла сред къщички и църкви. Толкова е спокойно тук, за разлика от главната алея, по някаква причина тук между постройките няма жива душа. Архиепископски дворец с висока бяла часовникова кула (най-старата в Русия, 17-век), чудесни дървени стълбища и място, където се гледат кокошки; най-забележителното в тоя Кремъл обаче е, катедралата на Света София, най-древната запазена църква в цяла Русия, датираща още от преди Републиката към 1050 година. Я да видим сега, мога ли и аз като Гого да вкарам малко анализ тука... луковите куполчета още не са били изобретени и сребърните

Най-старата църква в Русия

куполи на тая църква са с формата на шлем, в който луковата форма едвам започва да се загатва; оттук са се учили по-нататъка другите; стените са дебели и почти без прозорчета, защото в 10-ти век даже Готиката не е била открита още, просто е нямало как да направиш големи прозорци на нищо, затова и кулите са ниски; съответно вътрешността е тъмна и фреските имат един такъв зеленикав отенък от светлината; Бог се кара на Адам и Ева на стената, облечени доста тежко в зелении; до тях пък Авел копае; а на връх всичко се мъдри (буквално, нали е мъдър) един Исус със стисната ръка. Легендата разказва, че като минали оттука немците (или по-скоро испанците, Новгород бил окупиран от някаква доброволческа дивизия испански фашисти, колко луд трябва да си... ама както и да е) и потрошили купола и епископът рекъл дай да направим Исус както си трябва с отворена ръка тоя път и го пребоядисали. На сутринта обаче ръката била миракулозно затворена, защото Исус държи съдбата на Новгород в ръцете си и явно стиска здраво.

На стената на Кремъла зад църквата пък е най-старата камбанария в Русия с един куп камбани извадени на показ отпред. Подминавам я и минавам

Капан!

през другата порта и по пешеходния мост над чудната река Волхов разстилаща се доста нашироко точно преди да се влее в езерото Илмен. Взимам си един приятен квас да си лоча по пътя към следващата интересна част на града - двора на Ярослав. Това е същият Ярослав Мъдри от историята с мечката, помним ли я?. От неговия дворец не е останало много, само нещо като колонадка и тя изглежда доста нова; отатък това

Афрам Исланд!

обаче са още няколко стари църкви. Аз не мога да влизам с напитка, затова спирам на един интересен фонтан с гербове, да си допия кваса и постепенно разгадавам какъв е смисълът на тоя фонтан - това е фонтанът на Новата Ханза, обединение на градове и държави от края на 20-ти век, целящо да възвърне културните връзки от времето на Ханзата. Имало е тука някакво събрание и са направили фонтанче с гербовете на страните участници, всичко от Исландия и Франция - дотук. Най-после съм готов и влизам в най-малоумния капан за туристи, маскирал се някога като средновековна църква. Очевидно най-древната от няколкото църкви една до друга тук е посветена на света Параскева исъбира 50 рубли за входче; давам ги и доволен се пъхам вътре, само за да открия че в нея има единствено строеж, греди и прах, без картинки, фрески или каквото и да било да и даде душа, с едни стълби нагоре с място с гледка към...вътрешния строеж. Изнизвам се бързичко и предупреждавам младо семейство, което се чуди дали да не влезе. Търпението ми към църкви се позчерпва и си казвам, че от още три ще вляза само в една и внимателно гледам да си избера най-хубавата. То обаче е лесно, защото Прокопий и Успението са

Жената на Йов с пръта, от него има само пъпки останали

затворени, та ми остава само Николаевския Събор, който бил пълен с древни фрески. Пълен е обаче и с лели, които искат да ти обясняват за древните фрески, както и с детски рисунки на деца, които обичат Новгород. Фреските са малко забутани, половината трябва да се наведеш и изкривиш на фльонга, за да ги видиш, ама нали датират от 12-век нагъвам се там под напътствието на лелите, какво да правя. Пак имам чувството, че са разочаровани от липсата на възторг или религиозност. Слизам и в криптата, където пък е най-известната фреска - жената на Йов му подава храна на прът (щото Бог го изпитва и той е прокажен) и отвратено гледа настрани. Наистина доста добре е нарисувал отвращението средновековния майстор, весела фреска е - замислям се като Гого ме попита как беше в Новгород - да му кажа - ами срещнах жената на Йов и тя беше мнооого отвратена. На излизане отделям пет минутки на детските рисунки - около едно на всеки три деца рисува много, много приятно и всяко си има свой стил.

Още две стари църкви от тая страна на реката, ама вече църквомерът ми е прелял, така че никакво влизане, само отвънка. В целия град няма лукови куполчета, толкова е древно всичко. Обратно по мостчето към Кремъла се наслаждавам на един хубав дървен платноход спрял до брега, край него пък малки корабчета рекламират екскурзии по реката и езерото - ако нямаше балет непременно щях да се хвана на една, но уви...една култура, вместо друга... Обаче има време да се спра на широкия празен плаж долу, за да си потопя крачката в река Волхов - снощи във Волга ме домързя да се занимавам, сега обаче по пладне си искам, много е приятно.

Обратно в Кремъла откривам, че всъщност имало начин човек да се качи на крепостната стена. Плащам си чинно на човек облечен като средновековен стражник и той ме пуска по дървените стълби горе. Много обичам разходки по крепостните стени на древни градове, защото така виждаш цялото ядро от височко; тъкмо предвкусвам как Новгород ще се нареди в приятната компания на Ротенбург, Ньордлинген, Луго, Лан, Каркасон и Конуи - градчетата, които съм обиколил почти изцяло по стената им, когато идва разочарованието - всъщност отврена за посещение е около 1/4 от цялата стена. Все пак е най-хубавата четвъртинка, към реката и най-високите и интересни кули и то в южната страна на Кремъла дето не бях видял. Тази страна е голяма тревна градина с алеи и две мънички църкви зад реконструиран дворец, явно тука много са рушили испано-немските окупатори.

Волхов и гигантски гълъб

Реката пък е вълшебна с нейните острови и далечни кулички на манастирчета и руини, там където се ходи с корабчетата на екскурзия. Точно преди вливането в езерото, от Западната страна е Юриевият манастир, до него пък е поредният селски музей с реконструирани дървени сгради; от източната

1000 години Русия

страна пък е Рюриковото городище - останки от древно поселище с руини на църкви. И двете се стигат доста трудно, та решавам да пропусна сега и просто се наслаждавам на гледката им отдалеч. В Кремъла остана само едно нещо, но и то е прекрасно - големият (но не огромен, през 19 век хората са знаели перфектния размер за тия неща) паметник на Хилядолетието на Руската държава, вдигнат през 1862 година по случай хилядната годишнина от завладяването на Новгород от Рюрик, нещо което се счита за начало на Русия. Паметникът има най-горно ниво, с кълбо и кръст, средно ниво с големи статуи на най-важните руски царе, сред които разпознавам Рюрик, Иван Трети и Петър Велики и долно ниво, където е пълна навалица от народ, пълно с царе, Кирилиметодии, военачалници (суворов), Ломоносови кръгли бузки, поети (Пушкин, Лермонтов, Гогол) и още хиляди маса народ, Уикито казва 128 души общо. Иван Грозни липсва, защото тука го мразят, нещо е имал зъб на Новгород.

Време е обаче да си заминавам. На път за автогарата трябва да свърша още нещо, а именно - да си взема нещо за обед и две водки със специална мисия от магазина. В руския супермаркет да се избере водка не е нещо лесно, има толкова видове, колкото от всички други продукти взети заедно, и от всяка има по шест различни размера; всъщност има толкова водка, че хората си взимат даже без да искат, просто просто защото водките ги гледат отвсякъде, както един дядо се шегува докато си добавя 0.37 литрово шише към хляба на касата. Водките са избрани, обедът е взет и си поемам към автобуса. Чудя се, къде ли са маршрутките, в тая страна би трябвало да е пълно с маршрутки, ама нещо не ги виждам никъде; може би руснаците са преодолели най-долния статус на мизерия свързан с наличието на маршрутки (по една Венкова теория, маршрутките са белег на пропадналост и сив бизнес)? Ето го и моят бус; сега не ми се спи и ще гледам през прозореца! Да ама не, отново заспивам и се телепортирам в Петербург. Доволни ли сте, бъдещи и минали Вихрене? Бъдещият е :)