13. Зодии, фонтан, черната овца на Пръстена

Напускаме Кострома към 11 сутринта във весело настроение, макар и малко гладни. Тоя глад обаче ще ескалира и ще донесе доста неприятности по-нататъка. Разсъждава се над това какви положителни за гъвкавостта резултати би имало, ако си махне човек най-долните две ребра; гворим си явно и за калинки и за баби на щат(!). Жоро пита "Аве защо всеки в тая кола има такова високо мнение за себе си, при положение, че е ясно че сме идиоти?", но въпросът му остава неотговорен във внезапно завихрилия се спор. Гого почва да разпитва кой каква зодия е; аз не мога да повяврам, че някой от нас се интересува от зодии; Гого казва, че зодиите са много важни, защото определят характера на човек; аз поне пет минути не мога да осъзная дали той се шегува и супер-много избухвам за вярванията в псевдонаука и как собственият ми Гого е попаднал в мъглата и; Гого ми казва, че това е защото съм Овен и лесно се ядосвам - ето, примерно Жоро бил риби и затова е неконфликтен; Жоро кима там и си пише нещо в тефтера и не се включва; Очаквайки подкрепа се обръщам към предната седалка, но там шофиращият Венко само разправя какъв асцендент бил и как се бил объркал и го смятал и Ира го смятала и незнамсикакво, докато Теодор вижда колко набирам и с мазна усмивка сипва още масълце в огъня, заявявайки, че е Везни и че заема междинна позиция или нещо такова; Гого се опитва да ми обясни, че асцендентите и предсказването на бъдещето било глупост, но определянето на характера било истинско, защото е важно какво слънце грее въпросния човек като малък и дали първите му месеци минават на печка или на слънце; Аз крещя, че това всичкото е тон псевдонаука и че няма нищо на света, което може да ме накара да повярвам в зодии; в този момент се чувствам сякаш се задушавам по сердата на задната седалка от всичката тая глупост ширеща се край мен и започвам да крещя още повече; неконфликтния Жоро, вместо да се намеси астрономически, само разправя тъжни истории за някакъв свой познат дето тежко залита в езотерики; Теодор и Гого някак си успяват да ме смъкнат до нивото на спора, в който за пръв път, макар и с погнуса - взимам участие; обяснявам как дори и да има значение какво слънце пече малкото зародишче или дете, то всяка година също ще е различно и обобщаването на зодиите по

Везни

месеци е абсурдно, както и това, че Теодор и Гого, които са супер-различни по характери - всъщност се явяват една и съща зодия - Везни; Гого ме контрира с това, че ето, те и двамата били супер-уравновесени сега, докато бесният Овен се е развихрил, неконфликтните Риби кротуват, а лудият Скорпион Венко мислил само за секс; лудият Скорпион потвърджава, че е така, а в случая дори аз виждам, че Гого не греши относно случващото се, а само относно причините за него и поемам дълбоко дъх, преди да започна следващия безплоден рунд от аргументи; след половин час крещене се поуспокоявам малко и виждайки, че Гого е непоклатим в абсурдното си вярване, а другите трима само ме взимат за мезе, започвам да се успокоявам; гледам Гого със съжаление и се опитвам да се самоубедя, че вярване в една псевдонаука не е толкова ужасно само по себе си, все едно да вярваш в една теория на коснпирациите; само рептилите са истина, кемтрейлс са глупости, нали така? Постепенно разговорът завива в посока другата езотерика. Някой разправя за Ерснт Мулдашев и неговите теории за генофонда на човечеството, аз се включвам със сциентолозите и Злият Господар Зену, който пуснал душите на извънземните в Хавай, както и с теориите на Фоменко, че повечето история всъщност не се е случвала и всички империи на света - Римска, Английска, Османска и прочее - са всъщност Руската (каква изненада!). Тайната ми цел е, просто да оставя у всички спомена за абсурдите на езотериката и псевдонауката и цялата схема със зодиите да остане в тая графа в мозъците им. Има и още интересни попадения, разкази за Атлантида и нещо за тайм-сентрик - ако някой си спомня или знае какво е това, да вземе да ми каже, искам да си попълня колекцията.

Пристигаме в Иваново и още с навлизането в града става ясно, че приоритет номер едно е магазинът и яденето. Колко удобно, че точно пред паметника на Ленин има супермаркет. Спираме и се нахвърляме като невидели на горкото магазинче. Жоро много си избухва и пълни цяла кошница с продукти; постепенно ще стане ясно, че Жоро е маниак на тема магазини и не може да влезе у някакъв такъв без да си купи поне 2-3 неща, за които после да каже "Ейтва сега защо го купих?". Такъв е случаят и сега, всички сме

Трапеза на ръба на фонтан

готови за обилен обяд със сухоежбина.

Някой обаче настоява да се яде на друго място, а не на наличната сянка тука, други се вкисват от това. Карайки към реката, където "уж има парк", Венко отнема предимството на някаква леля и други се вкисват и от това, както и от това къде паркираме в крайна сметка. Излизаме, парк има, но пече неимоверно, а всички са мноооого вкиснати - кой от жегата, кой от глада и кой от венковото шофиране; лично аз незадруго, ами щото все пак съм крещял на тия хора допреди малко. Напрежението обаче хвърля искри във въздуха и решавам при един празен фонтан с рехава сянка наоколо, че това е мястото и моментално трябва да се вкара храна в гладните търбуси. Оказва се, че повечето от нещата които сме си взели са гадни, поне моите - със сигурност, едни панирани сиренца се оказаха сладкобезвкусни, вместо солени. Венко и Гого си взеха сиренце което беше голям хит в Армения, но тук им стана пък прекалено солено. Теодор иска да цели Жоро с гадната майонеза, която никой до ден днешен не разбира защо Жоро купи от магазина. Дори бонбоните, които си взех се оказаха гадни и трябваше да разчитам на дарения от Жоровите - сериозно, не ми го побира ума колко трудно е да направиш гаден шоколадов бонбон. Самия Жоро пък мрънка, как пак си е купил хиляда неща, но нищо, което всъщност да му харесва. Все пак поетата храна бързичко оказва своето положително влияние и нивото на киселинност пада. Междувременно минават двама полицаи - цивилен и униформен. В Русия това е обичайния формат на полицаите и винаги цивилният говори. Запитва ни какво пием. "Квас" е еднният и верен отговор. Полицаят е разочарован и леко усъмнен, но не идва да провери. Само отбелязва, че ако пием водка, пак ще се видим. И в днешния ден се отбелязаха, 4 от 4 досега.

На сит стомах светът е по-хубав. Иваново обаче не е. Текстилната столица на Русия, град от 20-ти век, пълен със

Паметник на Революциите

стиловете на ранния Соц, ама нищо не ме впечатлява в този забързан съвременен индустралец. Уж е сред осемте града на Златния Пръстен, но въобще не е ясно що чини сред другите седем древни красавци. Спираме на площада и разглеждаме огромния паметник на Революциите (и тази от 1905 и тази от 1917) с гигантски гранитен блок, от който излизат  някаква безформена маса и войници вдигащи чутовноо тежко знаме. Междувременно разказвам как ходихме в Уфици с Венко и един друг наш приятел и докато аз гледах Примаверата на Ботичели, Венко и Тишо седяха на общ стол в ъгъла на залата, обсъждайки термините за женски ласки, употребявани от венковия съквартирант. И с такива хора съм гледал изкуство...и Иваново. Малка новичка златокуполна църквичка, масивен кубичен блок, още едно площадче с по-парков вид и това е, махаме му се, че далеч по-хубавите последни два града на Пръстена чакат. Венко почва да мрънка, че не сме го били доразгледали - хем е прав, хем знам, че тука нямаше да видим нищо по-хубаво от вече видяното, докато в Суздал ни очакват далеч по-големи чудеса. Та толкоз от Иваново, извинявам се за гадната глава.